Преди няколко дни имахме среща на класа. Организирана в движение без подготовка предварителна. 90% от съучениците ми не са в България / просто не са българи/ и гледаме всяка година да се съберем да се видим и изпием по няколко водки. Изкарахме СУПЕР, разбира се някои бяха с половинките си – българки. Като се разговорихме и стана дума, че те не се събирали , защото като се събрали един път всеки се правел на велик/ка кой какво бил направил, кой е по-по-най и така нататъка. Ех, ние като се събираме от класа се питаме кой как е и с какво можем да си помогнем, а не си мерим онези работи. ЕТО ТОВА е РАЗЛИКАТА !
