Един 102 годишен дядка решил да се жени за две години по-младата му съседка. Отишъл той в църквата да уговори датата с попа. Попа му казал обаче:
- Не мога чадо, тази седмица не мога, ела другата ще ви приема с булката.
- Хм, дядо попе, другата се жени татко, не мога.
Попът доста се стреснал, но отвърнал:
- Еми, чадо ела по-другата, пак ще съм свободен.
- Нееее, дядо попе, по-другата ще се жени дядо ми.
Попа вече едвам сдържайки го попитал:
- Абе какво е т’ва вашето семейство, к’ви са тия сватби? Как така дядо ти ще се жени?
- Ми и той не иска, ама техните го карат!
Тук стават бързо и лесно. А стават така, защото вече просто не ми пука и спрях да се взирам в подробности. От преди коледа до днес сигурно имам около 3-4 работни дни. През останалото време само гледах какво се случва около мен. А се случиха много интересни неща, някои ги наблюдавах, за други прочетах а за трети ми разказаха. Цялото това нещо за тези близо два месеца си седеше в главата ми и бавно втасваше. Два месеца не са малко време за узряване, но реших да не ползвам катализатори /разбирай да не се напъвам да правя някакви причинно следствени връзки / за изкристализиране на събраната информация. Вчера в разговор по работа с един абсолютно непознат човек ми просветна и стигнах до няколко заключения като най-важното за мен е умението да се радваш на живота, да споделяш хубавите моменти със семейството си и приятелите. Всички говорят за работа. Работата това, работата онова. Работата няма да избяга, няма и да свърши, а към момента няма и как да не действам в тази посока. Времето лети със шемента скорост. Лети и дори не се усеща човек как минават минутите, часовете, дните. Правилния въпрос е къде сме през това време ? А всъщност добре свършената работа е една елементарна манджа забъркана с правилните съставки в правилната последователност. А 97% от българските манджи са бързи и лесни, но не всички са вкусни 
Проверено & заверено !
