Темата за тази вечер е “Изкуството да си тапир” .
Пиша изкуството, защото да си “тъп ръб”, “гьон” или “тапир” си е майсторлък. Не всеки го умее, не всеки му е дадено, а и се култивира трудно при над 20 годишните. А сега историята …
Отиваме до прословутият площад Славейков – меката на българската и чуждестранна литература от зората на демокрацията насам да търсим един справочник по молекулярна биология. Спирам се пред първата сергия и питам любезно дали имат справочника. Човека се замисля, следват един – два уточняващи въпроса как изглежда корицата и какъв формат е и ООО ЧУДО май го бил имал, не бил много сигурен дали е точно това, но май го бил имал. Тук ще включа малко пряка реч, че стана време за ракия а много писане ще падне иначе :
Аз: ок – може ли да го видя дали е това, което търся ?
Той: Ама трябва да го донеса.
Аз: Добре, ще ви изчакам.
Той: Ама като го донеса ще го купите ли ? / Разбирай, че може да не е това което търся или ако е да струва 1000 лева справочника /
Аз: Не, само ще го прегледам за 10 на минути подпрян на сергията ви докато го науча наизуст. Те са има няма 400 страници само.
/а ето тук е кулминацията/
Той: Аааааа, няма да го нося тогава….
Послеслов – извод – заключение:
За мен този е абсолютен тъп ръб. Аз за какво съм отишъл там, да уча на изуст 400 стр. молекулярна биология, да купя това което търся или може би тряба да се чувствам длъжен да купя от него незнайно точно какво, на неясно каква цена нещо за това че си е разходил дебелия гъз до мазето на 5 минути от сергията му ?
Яяяяяя у лево гусин интелиектуалицо познавачу на сите книги. Има вече достатъчно книжарници, офлайн и онлайн вместо да се занимавам с тапири като тебе.
Та така драги ми читателю. Това е бизнеса и бизнес модела на пл. Славейков.
